Лазаровден и Цветница

Здравейте скъпи приятели и читатели на нашия самодивски блог. Пролет , моя пролет - ех че цветна и уханна си ми ти !

В разгара на един от най - хубавите и усмихнати сезона - как да не е щастлив човек ?

Птичките пеят, пчеличките летят и събират прашец от цвете на цвете, миризмата на цветна градина сутрин ме буди иии.... еххх Пролетно ми е :)

Ето че се задават и три много интересни и най - вече цветни празници .

Това са Лазаровден, Цветница и Великден.

В днешната статия ще ви разкажа за традициите и обичаите на Лазаровден и Цветница.

Лазаровден

Днес е Лазаровден или наричан още ,,Лазарица" или ,,Лазарова събота" Интересното за днешният празник е че се определя от Великден, т.е. всяка година това е предпоследната събота преди Великден. Лазарницата е празникът посветен на нивите,пасбищата и горите, но и на младите момичета '')

За що на тях ли ? - Още от стари времена след този ден на тях вече им е позволено да се момеят , а след това дори да изберат жених . Обичаят на този ден повелява събирането на всички момичета на възраст от 10 до 16 години, всяка от тях облича празничните си дрехи, закичва се с венци и китки и тръгва на обиколка из домовете на хората из селото, а най - хубавото е , че се пеят обредни песни възхвалявайки деца, млади и стари, говедари и овчари. Домакинята на всяка къща, от своя страна не им остава длъжна, а ги дарява със яйца, пари, плодове... въобще , кой каквото има....../ дали този обичай не Ви напомня, както и на мен малко коледуването на младите момци през декември ;) /

Вярва се, че къща в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита и щастлива през цялата година. Лазарките обхождат и всички ниви с пожелание за богата реколта. Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома, но и ако във дадена къща има мома или ерген за женене, се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре…

По традиция на днешния ден се откъсват върбови клонки, които ще красят вратите на домовете на следващия ден и голям български празник - Цветница.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и други.

Лаленце се люлее на зелена ливада. Не ми било лаленце най ми било детенце.

Майка му го будеше Стани, стани детенце, за да видиш лазарки. Шити поли развяват с нови чехли потропват.

Ето, че идва и неделята след Лазаровата събота - големият български празник на който празнуват всички с имена на цветя , дървета , храстчета и тревички , а именно

Цветница

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки ( оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). След литургията осветените клонки се раздават на хората. Вярва се, че осветената върба пази от зло и за това се поставя върху домашната икона, а на входната врата се слага венец, който седи до следващата година. Празникът е наричан още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите лазарували предния ден, отиват на реката, кладенец или чешма, като всяка носи свое венче и омесен от нея обреден хляб, който прилича на кукла и изпълняват обичая ,,кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом. Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

А тъй като на нашето хорище честичко обичаме да си разказваме легенди, сега ще ви разкажа за една такава запазена стара легенда, която е свързана с празника Цветница в нея се разказва за една мома :

В едно тракийско селце – Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница – сбора да видят. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пийне.

-„Не ходи, потрай малко до село!“ – рекъл бащата, – „че това място е лошаво.“

Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пийне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. „Богата и пребогата ще бъдеш“ – завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. Искало й се богата да бъде и в дворец да живее. Щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати. Минали години. Домъчняло й за земята и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я пуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял.През годините, що прекарала със Змея, й била пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, за да се измъкне от нея, но не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало. Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа – змейница. Танцът нарекли „буенец“, а момите що играят – „лазарки“.

Край !

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка,Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

И така надявам се, че Вие като нас обичате да научавате интересни неща за нашите си - български празници!

Ако ви е допаднала малката ни статика или знаете и вие някоя интересна история от вашия край - Български, пишете ни в коментарите под нея !

Прегръдки и целувки от мен самодива Клеъри Фрейй !