Опознай посестримата си
В тази страничка ще намерите личните и много интригуващи представяния на нашите самодивски посестрими. Началото е поставено от прекрасната ни президентка,лейди Татяна Ларин.
Огледалце,огледалце на стената,
покажи ми как да разчета
изписаните руни по душата,
кажи ми колко струва обичта?
Не ми пказвай образи,портрети
и приказки обкичени с цветя -
лъжи красиви на поети!
Аз искам с истината да кървя.
Пропукваш се...и рониш стъкълца,
които боцкат погледите боси;
кажи ми,колко търсещи лица
задавали са същите въпроси?
И падали са ничком след това
в опит да те върнат на стената,
кажи ми,колко плачещи слова
са молели да възродиш лъжата?
Да,аз виждам тежката цена
от всяко паднало сърце поета,
обикне ли то истински жена,
неизменно се разпада на парчета...
* * *
Самодива Клеъри Фрейй
Здравейте! Моето име е Моника, позната в играта като Клеъри Фрейй.
И така за себе си , какво да Ви разкажа ?
И аз, както предполагам повечкото тук от вас, играх за кратко с кукла непозната в по - първата версия на играта.
Но там по някаква причина, не намерих аз дружина….
След година , две … че и повече дори , дочух отворили са нова : богата, хубава и разнообразна арена модна и съвсем не празна.
Пореден зимен скучен ден подтикна ме в нея да надникна , но с разликата този път , че бях решена да намеря другари нови и саратници със сходни интереси.
И така надничайки като сърничка … и БАМ … за нула време нещата наредиха се от раз за мене:
Решителна и същевременно тъй плаха , странна комбинация ще ви се стори …
….ама то си е така. Почуках аз на първата врата. И отвориха ми в Лейдис :
Ела девойче, заповядай, на топличко при нас.
И там в чата изведнъж появи се като топъл летен дъж –
Татяна я наричам и знайте многоооо я обичам.
Говореше си тя със Дея , а аз преминах като фея.
За час, за два и хоп - се влюбихме една във друга.
Не след дълго ний решихме , че заедно ще тръгнем
по неотъпкани пътеки - хорище да си дирим.
Приготвихме се ний набързо ,напълнихме торбите
със зелени, сини , че да ни пазят от вампири.
Смених названието Аз набързо , в този тъмен час от
малка плаха какавида превърнах се в пеперудка лекокрила.
И Клеъри се аз нарекох - страхът отдавна го отрекох.
И аз като прочута героиня , решителна и силна поех
към тъмната гора осеяна със страшни твари,
издирвайки по пътя посестримите наши самодиви.
За три дни бродех аз самичка и признавам лесно хич не беше.
Но най накрая в тъмната горичка лунен лъч прогони тъмнината
и ето аз прибрах се в мечтата, която с приятелката моя смела
успяхме да осъществиме двете.
Самодиви вече ни наричат. И всички много ни обичат.
Съжалявам ако Ви звуча нескромна, но тук при нас така е. Веднъж
почувстваш ли от нашата магия, пленен в нея вечно ще останеш.
