Опознай посестримата си

Здравейте , аз съм Таня !

Още от ученическите ми години  винаги са ме сравнявали с Ларина, не само заради съвпадението в малките имена , но и заради това , че с героинята от романа си приличаме в много отношения . 

За себе си мога да разкажа много , но да почна от това , че обичам аз живота и всичко дадено ми в него !

Обичам аз природата и всичко живо в нея .

Обичам аз да слушам истории  митични за същества чудати .

Обичам песните на птиците през пролетта на свечеряване .

Обичам звуците на нощните щурци .

Обичам слънчогледи и аромата на божури . 

Обичам аз делфините в морето и рапана , който нося на вратът си аз от него  .

Обичам топъл летен дъжд .

Обичам не изгревите , а всички залези , защо ли ? Обичам ги , защото са изпъстрени и пълни с емоциите на изминалият ден .

Обичам да си фантазирам и честичко дори драматизирам.

Обичам нощем моя котарак , да сгушва се във мен , а още трима да се мушат и нахално да не слушат :

Багира – мойта котка смела , кръстена е тя на черната пантера .

Кристофър , пък първи той сърцето ми плени и всяка вечер , като фараон царствено до мен седи .

Майкъл , малък шеф му викам , отгледала съм го от бебе със шише и биберон .

И най - накрая тоз Никола появи се , преди две години на Никулден , от там и името дойде му .

До скоро имах и приятел меден ,  моя приказен Мецан , но уви съдбата разболя го –

и  само мъката ми завеща.

Но стига вече мисли мрачни да свиват моята душа !

Уви ,  Съдба  ………

Нека Ви разкажа как създаде се клуба :

Скучна бе нощта !

От дълго време  аз препусках  сам , сама  из дебрите на таз хубава игра . 

Влизах час - по два , но самотно някак бе ми  ….

Покани получавах от клубове без брой , и по навик им отказвах , нали съм сам герой .

Но на героят му омръзна , и лекинко се аз подхлъзнах . 

Избрах си клуб без ред и дисциплина и доста демонично общество …. но след  кратко време по търлъци  се изнизах,  разбирайки ,  как там съвсем не е за мене . 

Но почакайте , не случих и на втори . 

От второто патило , поне съдбата запозна ме с девойка лекокрила .

Мони се нарича и много я обичам ! 

В началото ме стресна , че ме остави безсловесна . 

Не знаех , как от мене , по бъбрива ще се вземе .

И бързо нии се взехме ,  и план дори направихме . 

Предложих Самодиви , тя възкликна Диви .

И ето ни и двете – Клеъри и аз , близо две години със съратници след нас . 

За жалост зло , премеждия ,  интриги , хич не ни подмина  . 

Но обич повече намерих  и крилата си разперих . 

И ето моята мечта се стича чрез речта .

Това е в краткост моя разказ . 

Не съм писател аз , за туй Ви моля ,  много строго Вии не ме корете …. за опитите  мои . 

И тук момента е да кажа и благодарност да изкажа , 

на всяка самодива , че реши да стане дива !

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОИ ДИВИ , ЧЕ ВСЕ  ДО МЕН СТЕ МИЛИ ! И НАЙ ВЕЧЕ ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО ВЯРНО ! И ЗА ТОВА , ЧЕ БЕЗ УСЛОВНО МОГА , АЗ НА НЕГО ДА СЕ ДОВЕРЯ !