Тодоровден е!

Приятели днес е Тодоровден! Честити да са тези от вас,скъпи читатели,които празнувате!

Желаем ви много здраве,щастие,късмет и успехи!

А сега нека разберем какви са традициите за този ден и какво може да намерите на обредната трапеза.

Вярванията за празника варират и се променят спрямо това в кой регион на България се намираме,но ние сме ви подбрали най-разпространените обичаи,традиции и вярвания за този светъл ден. Тодоровден винаги се празнува в първата събота на Великденския пост,та за това си мени датата всяка година,но никога и денят. Известен е още и като Тудорица. Днес празнуват всички носещи имената: Тодор,Тодорка,Теодор,Теодора,Дора,Дорина,Доротея,Божидар,Божидара,Юлиян,Юлияна,Тея и Теа.

Вярвали старите българи, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, възсяда коня си и отива при Господ да го моли да изпрати лятото. Като стигне царството Господне, забива копието си в земята и връзва за него юздата на коня. Господ бързо изпълнявал молбата му. От земята, дето било забито копието, се вдигнала пара. Затова Тодоровден се свързва с края на зимата и началото на лятото, а денят започва да расте „колкото пуснат плуг”.

В много крайща на страната днес се отбелязва и тържествено почитане на коня с традиционните български кушии (надбягвания с коне). При изгрев мъжете сплитата опашките и гривите на конете,украсяват ги с пискюли,цветя и мъниста и отиват с тях на водопой. А жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове,от които дават и на конете.

Преди кушията,жените трябва да измият косата си с вода,в която е престояла слама от конските ясли,а когато ездачите тръгнат към надбягването,жената плисва водата след тях за успех. Децата се къпят рано сутрин,за да не боледуват. На този ден НЕ се яде праз лук,защото се вярва,че е на болести по конете.После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

Друго интересно поверите за този ден или по скоро за цялата седмица преди празника, наричана още и Тодорова неделя е,че девойките слагали под възглавниците си по 3 скилидки чесън и по 3 зърна от царевица,боб или овес. В събота,на Тодорвден,посявали семената в края на моминската си градинка и наричали по три желания и с внимание гледали как ресте посевът. Това се възпровождало и с моминска песен:

“Свети Тодор коня кове,

сестрица му клинци дава.

Да подкове добра коня,

Да обходи равно поле,

Да набери росно цвете,

Да увие до два венци,

Да ги пусне у бели Дунав…

Та ги хвана малка мома,

та ги турна у ковчези,

Да и светат даровитее,

Като ясно слънце…”

Според народното вярване Свети Тодор е покровител и на раждаемостта

Затова на този ден младата булка за първи път замесвала тесто и изпичала хляб. И ако свекърът и свекървата го харесат, оттам нататък към нея се обръщали с „невясто“, и чакали да ги дари с наследник.Макар и по-рядко, среща се и друг интересен обред, изпълняван за здраве и плодовитост. Рано сутринта на празника младата булка приготвяла много на брой малки хлебчета, които намазвала с подсладена вода. Облечена празнично, с булчинския венец на главата, тя обикаляла домовете на свои близки и роднини, като започвала от кума.Черпела ги с хлебчета, с пожелание за здраве, а домакините я благославяли да стане майка. Обхождането завършвало в бащината ѝ къща, където идвал и зетя, и свекървата, и се слагала обща трапеза.И тъй като този голям народен празник се падал винаги по време на Великденските пости, на софрата се разрешавали различни ястия от картофи, ориз, боб и задължителната „тудоровска“ леща и гъбена каша.

На този ден се вари царевица и жито, към тях се прибавя леща, боб, семена от коноп и др. и тази смес се дава на конете. Във всяка къща, за конско здраве, се меси обреден хляб – колак (боговица, турта, блага пита) – най-често с формата на конска подкова или конче, върху който се слага скилидки чесън, орехови ядки, сол. От обредния хляб се разнася по съседните къщи, за да могат жените да раждат лесно. В с. Тодьовци, Еленско, на тоя ден пукат бакла за здраве на конете, за да не ловят гутуран, а в Габровско излизат да орат за берекет.