Баба Марта

Честита Баба Марта

Баба Марта бързала, Мартенички вързала: Морави, зелени, Бели и червени: Първом на гората – Да листят листата. И да дойдат всичките: Щъркелите, птичките, Първият певец, Косер хубавец. После на градините – Да цъфтят гиргините И латинки алени, И божури шарени. Ябълки да зреят, Круши да жълтеят. А пък на дечицата Върза на ръчицата Мартенички чудни Със ресни червени, Да са ранобудни, Да растат засмени.

С Баба Марта и месец Март се свързват много обичаи и празници посветени на идващата пролет. Най-известният е именно закичването със мартеница (усукани червена и бяла нишка). Цветовете има определен смисъл : червено- кръв, живот; бяло- чистота, щастие. През месеца се извършват също обреди за гонене на змии и гущери, палят се огньове, както и гадания с някои прелетни птици.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името и е свързано с месец март, а нейни братя са Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях- или са и изпили виното, или са свършили някоя пакост, тя им се сърди и времето се разваля.

Според една стара приказка, една старица козарка извела стадото си през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, но тя се разсърдила, поискала от брат си февруари няколко дни назаем и той и ги дал. Тези дни се наричат ,,заемни дни", ,,заемници" или ,,броени дни". Марта пуснала такива снегове и виелици, които замръзили козарката и стадото и. Те се превърнали в купчина камъни, а от тях потекло лековита вода.

Обичаи,традиции и вярвания

Както споменах по горе Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелания за здраве и плодородие. На празника се извършват обредни действия предимно от жени, млади моми и деца за да предизвикат нейното благоразположение. Тя не обичала стари жени и те не трябвало да излизат на вън, защото ще предизвикат нейния гняв.

На днешния ден най-старата жена в дома трябва за изчисти цялата къща преди изгрев слънце. Трябва да изнесе и простре навън червена тъкан- покривка, престилка или пояс. Така ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността и към къщата и всички членове от семейството. След като свърши всичко жената връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец, да ги пази от уроки и да бъдат здрави. С мартеница се украсяват и сватбените китки и сватбеното знаме. С нея се кичи и котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, също така се връзват с мартеница билките събрани на Еньовден.

Хората в различните части на България гадаели по мартеницата каква ще е годината. например в южната част хората вярвали, че мартеницата носена на китката, трябва да се свали, когато човек видел щъркел и ако птицата не летяла това значело, че лятото ще бъде много мързеливо.Мартеницата от врата пък се сваляла, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птицата. Момите пък слагали мартеницата под камък и така гадаели за бъдещия си момък. След половин година те се връщали и ако по нея имало мравки това значело, че техния момък щял да бъде беден. В Пирин пък също слагали мартеница под камък, но ако по нея имало мравки годината щяла да бъде добра и плодовита. Ако хората искали да бъдат румени и здрави, трябвало да закичат мартеницата си на цъфнало дърво, а ако искали да избягат от всичкото зло, трябвало да я хвърлят в течаща вода, за да отнесе злините.

Обичаят с мартеницата е познат още и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия.В Румъния мартеници се връзвали на ръцете само на жените и децата, а мъжете могат да носят само на скришно място, например в обувката. А пък в Гърция се носели само от децата.

Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март Младенци и на 25 март Благовец, като всички празници са свързани със земеделски култове към природата.