Самодивска приказка

Имало една гора, над нея гъстото небе … имало една река, а по средата и едни поля . Всичко туй звучи така банално , но същевременно и нереално .

-Не реално… нооо защо ? - звучи съвсем обикновено , ще речете! Но историята ни добра е всичко друго, но съвсем не е обикновена.

Всичко тук при нас започва в тъмен час. В страшно гъстата гора проблясва бледа светлина

- Какво ли ще да е това ? – светулчица една, се готви за игра, след нея рой долитат и хич дори не питата, светулчици засмени приятелки са верни.

- Верни ‘’ДА’’ , но на кого ? - тоз въпрос изниква…

Но спокойно потърпете….всичко ще се изясни

По мръкване ела те и хич дори не се кумете , тук във гъстата гора - по тъмно там ходете. Недей те слуша баби стари с приказките дет ви плашат , за кума лиса и кумът и страшен торбалан. Елате вии деца и хич не се кумете, тук в гъстата гора по тъмно вии ходете.

Веднъж да прекосите храсталаците трънливи, веднъж да изтърпите и звуците плашливи…навътре вии елате без страх и без тревога в приказката чудата ще се озовете хора !

Не отдавна там в Балкана , тъй разказваше ми мама имало една мома: Татяна казвала се тя!Знойна, стройна хубавица имала си тя сестрица. Радост я наричат и подире и все тичат, малки диви самодиви, диви пъстри лекокрили.

Най – от горе, в йерархична сила стоеше главна вила самовила. Тя е първа сред момите и най – обичана в тълпите. Горски силен повелител и най – горещият учител. Косите до земята бели във мрака светят кат фенери. Татяна горска я наричат и при нея тичат - разрешава спорове кавги и дрязги , или просто за съвет и блазги.

До нея винаги красива стоеше Клеъри бъбрива. Висока знойна пеперуда - без капчица заблуда. Тя изкуството на руните владее и всяка билка знае де вирее. Дарба има тя голяма , пред нея всякаква лъжа пропада като в яма.

От другата страна наднича, самодива росна , чиста кат сълзица. Тя най - нежната в горите и най - грижовна към момите. Не случайно Роси я наричат , а най – малки те при нея тичат. Прозрачно бяла кат водата милва винаги децата.

Но нашата приказка не спира тя до тука. И ето идва Алис с ямурлука – ямурлук вълшебен има тя, пълни с лунни чудеса. Вълшебницата всички я наричат най – чудата и добра е тя , на Татяна дясната ръка

В миг гората забуча , не чуван вик от нея закънтя . Над нас понесе се ветрецът, а след него Пегас хубавеца . Минерва язди го щастлива и звънко смее се игрива. Самодива Дили свирейки с уста подканва вятъра в игрив .

А Мартинаааа , като амазонка подскача тя от клонка , пак на клонка.

Прекрсана Радисън в гората сладко пее с реката:

‘’ Елате тук сестрици ,

мили мой хубавици .

Нозете вии си потопете

и косите разплетете.

В реката лунна светлина ,

ще гали вашите тела.

А вии пред нея, голи , боси ,

сестрици мои дългокоси,

се смеете в нощта и

плискате с вода.’’

Кикот, смях и веселба, обзела цялата река. Плискат, смеят се танцуват , безгрижно всички тук лудуват. А нашата Банбинка с Емилия дружинка, берат от лунните цветя, покрити с шарена роса.

Аршаф Халити сбира тя момите и бързо сплита им косите.

Хорото самодива Натали повежда, до нея всяка се нарежда -

Магда , Мими , Вида и Русанта , а от доле тичат Кати , Иви и Джасмина.

Сестрите диви и прекрасни Сребрина и Николлл с чара си са най – опасни, тук над този дол.

А наша Яна мила в мечтата пак се е покрила. Танита смелата ни лейди войн , притежава чудна сила. Със зрението остро тя вижда всичко из цяла планина. До нея там на стража Серине се обажда, те пазят нашата гора и бдят над всичките деца.

Веринда, Елито, Лета и Карол от другата страна. Гери , Кристен , че и Папи под дъбака са се настанили, да слушат как разказва и мекичко помазва самодивата Гаалина. Уме тя със своите слова да задържа всеки по света. До нея Яница , Мелинда , Ника , Оудри и Мелина шушукат те в този час и звънко пеят всички с нас.

От доле Миведабо се задава обяздила жребченце диво и смее се звънливо. Зад нея Исабелл прелита и всичко в миг помита….

Момите наши колкото са те красиви все повече са диви. Долана под ръка с наша Наца , Веселина Лалова притичва , към Евгения и Ивомила. За ръцете хващаме се сите…

Мис Съни слънчевото ни момиче тон за песен дава и гората зашумява.

Радост песни в захлас на нашето хорище има , така , че виии не се кумете , а бързо там ни потърсете.

* * *